Именно този протест се счита за основната причина управлението на Борислав Михайлов да приключи. Мнозина обаче не считат за особена промяна поставянето на Георги Иванов-Гонзо на поста и дори се употребява думата „подмяна“.

Новият дом

На БФС им омръзна да гледат оценката на столицата с празния национален стадион и премести отбора извън София. Първоначално Разград приюти „трикольорите“, но това също се прие с присмивания и подхвърляния, тъй като и без това се знае, че Лудогорец има желязно лоби в Бояна. През 2024 година обаче стадион „Христо Ботев“ в Пловдив като най-ново и модерно съоражение бе идеален за Гонзо и компания.

Под тепетата пък винаги са жадни за футболни емоции и в две последователни домакинства на националите се създаде позабравена и много приятна атмосфера. Тогава обаче дойде звучният шамар – 0:5 от Северна Ирландия, след който вероятно щеше да има много празни места на „Колежа“. Образът на Пловдив като добрия нов домакин се запази. Срещата с Беларус (1:1) бе преместена заради подмяната на тревната настилка.

Ходът с пловдив все пак се оказа точно попадение от страна на футболната централа. Да, Ботев и Локомотив също разполагат с много претенциозни фенове, които не търпят подигравка с националния отбор и лесно могат да бойкотират, но самият град е много спортен и изпълнен с неутрални любители, които са достатъчно да запълнят съоражението. Така наречените организирани привърженици отдавна не са мнозинство, когато става въпрос за срещи на България. Освен това „Колежа“ е и по-малък като капацитет, компактен и с много по-модерен вид.

Проблемите

Тревното покритие имаше болест и се наложи да бъде изцяло сменено. Така стадионът скоро отново ще може да отвори врати за официални срещи. Като друга неуредица изникна внезапната новина за забраната на Антон Зингаревич да навлиза на територията на България. Руският бизнесмен ще ръководи чрез свои доверени хора дистанционно „канарите“ на първо време, докато се разбере от какво е продиктувана санкцията и обжалването мине по съдебен ред.?

Всичко това обаче не засяга пряко евентуалните срещи на националите, тъй като съоражението е общинско, а Ботев единствено плаща символичен наем за него. Документално няма спънки пред „лъвовете“ да се завърнат на „Колежа“ след поставянето на новата трева.

В Пловдив те постигнаха победа над Северна Ирландия (1:0), която вдъгна частица вяра у всеки роден фен, че представителната ни селекция я чакат по-добри дни. Самият треньор Илиан Илиев призна, че около отбора отново се шуми и малко по малко предизвиква интерес сред феновете. На фона на софийската апатия към него – по ред причини.

Какво следва?

В петък България ще научи жребия за плейофите в Лигата на нациите. Евентуалните съперници в този бараж за влизане в лига Б са: Република Ирландия, Словения, Грузия и Исландия. Нашите ще са домакини в първия мач на 20 март. Тогава ще е минало достатъчно време от сконфузното поражение в Северна Ирландия, така че редовият фен ще е позабравил срама и „Колежа“ отново би трябвало да се напълни.

Три седмици по-късно пък е по-важният жребий – за световните квалификации. На 13 декември България ще научи съперниците си в своята квалификационна група.

Материалът София не иска националния отбор, новият дом трябва да е Пловдив е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.

Аморим доведе със себе си петима треньори от бившия клуб Спортинг Лисабон в опит да внесе свежест и енергия в отбора на Юнайтед, наследен от Ерик тен Хаг, и беше натоварен основно с отключването на потенциала на настоящите играчи, вместо да разчита на нови имена на трансферния пазар.

Комуникацията с играчите

Всички знаем, че Аморим говори безупречен английски от различни пресконференции напоследък, както и от първото му официално интервю, откакто пристигна в Юнайтед. Но способността му да комуникира ясно се разпростира и на тренировъчната база, тъй като той беше видян и чут да крещи инструкции по време на първата тренировка.

В един случай Аморим беше видян да поглежда часовника си и да крещи ?хайде“ на играчите, когато едно от упражненията не беше подновено достатъчно бързо за негово неудовлетворение.

Нова роля за Рубен Аморим

Известно е, че сър Алекс Фъргюсън даваше напътствия на своя екип, докато самият шотландец наблюдаваше отстрани. Легендарният наставник беше ?архитект-мениджър“, роля, която е престанала да съществува в съвременния професионален футбол. Показателно беше, че Аморим беше представен като първия в историята ?главен треньор“ на Юнайтед и изглежда, че той ще изготвя по-голямата част от работата в тренировките.

Неговите помощници пък вероятно ще работят повече с индивидуални играчи или по-малки групи от футболисти, или ще се фокусират върху ключови специфики върху играта, но Аморим е главният човек и е в основата на всичко.

Завръщащите се играчи

Лени Йоро, Тайрел Маласия и Люк Шоу взеха участие в първата тренировка на Аморим, но и тримата все още нямат мач за Юнайтед от началото на сезона. Йоро получи контузия в крака още по време на предсезонната подготовка, докато Шоу не е играл за ?червените дяволи“ от февруари, а последното участие на Маласия за първия отбор беше през май 2023-а година.

Но сега и тримата вече са на разположение, като могат да бъдат включени веднага щом кампанията бъде възобновена, или съвсем скоро след това. А това си е страхотна новина за новия треньор.

Промяна на формацията

Много се изписа и каза за това дали Аморим ще промени Юнайтед, който винаги е използвал 4-4-2 или различни варианти на формация 4-3-3. Португалецът изгради успеха си в Спортинг Лисабон, осланяйки се на система 3-4-3, подобна на тази, която Антонио Конте използва при спечелването на титлата във Висшата лига през 2016/2017 в Челси.

Интересни снимки и кратки видеа в социалните мрежи от първата тренировка на Аморим могат да ни дадат отговори на част от въпросите, които стоят преди дебюта на португалеца в неделя срещу новака Ипсуич Таун от 18:30 българско време.

По време на заниманието Рубен Аморим накара своя тим да изиграе тренировъчен сблъсък с част от юношите на тима, които са повикани да се включат в подготовката на първия тим при отсъствието на националните състезатели.Той подреди своите футболисти във формация именно от 3-4-3.

В отбрана Лени Йоро бе отдясно на тройката, Джони Еванс в центъра, а Люк Шоу отляво. Левият бек от известно време тренира и се очаква да се завърне в игра съвсем скоро. Халфовата линия бе изградена от Каземиро и Коби Мейно в центъра, като бразилецът се нагърбваше с по-дефанзивни функции, а Мейно имаше повече свобода.

На двете крила пък бяха поставени Антони, който оперираше отдясно с ляв крак в типичния си стил. На обратната страна пък бе Тайрел Маласия, който продължава да се възстановява след 18 месечна травма и едва миналата седмица изигра 45 минути за юношеския отбор до 21 години. В предни позиции пък бяха Амад Диало, Мейсън Маунт и Маркъс Рашфорд, като именно последният играеше в централна роля, а другите двама оперираха по крилата.

Естествено, тази селекция почти със сигурност е много далеч от състава, който ще се появи от първата минута в неделя, но все пак отговаря на някои от първоначално поставените от фенове въпроси за това какво би могло да се очаква в дебюта на Рубен Аморим срещу Ипсуич. Самият Аморим бе лаконичен по повод това какво могат да очакват феновете в дебюта му, но ги увери, че със сигурност веднага ще могат да забележат наличието на идея и начални принципи, които трябва да се спазват в играта на Манчестър Юнайтед под негово ръководство.

Ролята на вратаря

В последните години все повече треньори искат от своите вратари не просто да ритат топката надалеч към средата на терена, а да участват в разиграването ?. Юнайтед никога не се е славил с подобен подход, но не е късно да бъде изпробвано нещо подобно сега.

Бившият страж на ?червените дяволи“ – Давид де Хеа, не беше създаден за този стил на игра, но една от причините, поради които Ерик тен Хаг толкова харесваше Андре Онана, беше, че Юнайтед може да се възползва от играта му с крака. Аморим няма да промени това, като тренировката демонстрира в един конкретен пасаж от играта как той възнамерява да надгради от проста ситуация с удар от вратата, започвайки с къс пас в наказателното поле към защитник.

Как реагираха играчите на Манчестър Юнайтед на първата тренировка при Рубен Аморим?

Две от звездите на Манчестър Юнайтед – Маркъс Рашфорд и Каземиро, споделиха впечатленията си след първата си тренировка под ръководството на новия наставник Рубен Аморим. Изглежда и двамата са на едно мнение и са останали впечатлени от португалския специалист. Това личи от постовете им в социалните мрежи.

?Топ тренировка днес (б.а. – в понеделник)“, написа Рашфорд като коментар към стори в социалната мрежа Instagram, на което се вижда как тренира с усмивка на лице.

Подобен бе коментарът и на Каземиро, но в Х: ?Топ тренировка“.

Двамата играчи бяха не бяха повикани за своите национални отбори по време на паузата и това им позволи да бъдат сред първите, които да се запознаят отблизо с методите на Аморим. По всичко личи, че те са доволни от видяното.

Сега всичко, което остава, е да се пренесе положителното настроение от първата тренировка на ?Портман Роуд“ в Ипсуич Таун за първия мач на Аморим във Висшата лига тази неделя.

Материалът Рубен Аморим вече започна да полага основите на новия Манчестър Юнайтед е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.

Бившият десен бек смята, че Спартак държи голям коз за своето бъдеще в лицето на верните си и многобройни фенове.

?През годините моят роден тим винаги е имал страстни и отдадени привърженици, и сега отново е така, тъй като обичта към Спартак се предава от поколение на поколение. Преди 6 години феновете ни спасиха клуба от разруха и сега също са призвани да му помогнат. Радвам се, че правят инициативи за обединение на всички фракции и се надявам да има резултат от тези срещи. Аз не бих искал да коментирам финансирането на Спартак и проблемите около ръководството, защото не съм в кухнята, но аз все пак знам някои неща, и затова мисля, че изход ще се намери и ще продължим да съществуваме пълноценно“, заяви за Nostrabet Недев.

Според него е много важно през следващите два месеца плащанията да са редовни и отборът да се запази, за да проведе пълноценна зимна подготовка и да влезе с още по-голяма увереност в силите и самочувствие в пролетния полусезон.

?За мен това е най-силната есен в елита за Спартак и дано вземем и следващите си три домакинства, за да завършим подобаващо годината. Като бивш защитник бих казал, че съм щастлив и спокоен за нашата отбрана, в която бих отличил Ангел Грънчов и Матео Петрашило. А с играчи с безспорни качества в предни позиции, като Ивей Ромееш, Антонио Вутов и голмайстора Ахмед Ахмедов, Спартак може да се справи с всеки в България и затова трябва да задържим тези футболисти. Направим ли го, ще запазим реални шансове за възможно най-високо класиране напролет“, добави Енчо.

Междувременно се разбра, че проточилата се сага около идването на двама нови чужденци в Спартак е на път да завърши благополучно.

Става дума за ганаеца Акуовуа Гиедон и бразилеца Насименто да Силва Александре.

Двамата са на по 23 години, като Гиедон играе като дефанзивен полузащник, но може да бъде използван и отляво в средната линия, а Насименто е флангови нападател.

По-близо до ?соколите“ на този етап е ганаецът, който наскоро беше в Нигерия, където България има посолство, за да уреди документите си.

Те ще бъдат изпратени в нашето Министерство на външните работи и то ще издаде работна виза на играча.

Това, което се знае, е, че процедурата е задвижена и очакванията са Акуовуа да пристигне във Варна до края на месеца или през декември заедно със своята съпруга.

Африканецът е заявил пред ръководството, че няма да почива през Коледните и Новогодишните празници, и ще тренира, за да бъде в добро фукционално състояние за старта на зимната подготовка на 3-ти или 4-и януари.

Гиедон е играл в първа дивизия в Израел и е школуван футболист. Спартак го е наблюдавал дълго, а не е взел под внимание само изпълненията му на видео, преди да реши да го вземе.

Същото се отнася и за Насименто, който очаква покана от посолството ни в Бразилия, за да изпълни изискванията за работа в България.

При него обаче нещата не са толкова напреднали и по-скоро той би трябвало да се присъедини към селекцията на Николай Киров в началото на януари.

Любопитно е, че двамата легионери имат договор със ?соколите“ още от юли, когато наставник беше Александър Томаш.

На този етап обаче няма официална информация от клуба защо тяхното идване у нас се забави много, колкото и административни пречки да са се появявали.

Ако трансферите на ганаеца и кариоката бъдат финализирани, и Спартак успее да запази ядрото от основни изпълнители през зимната пауза, това ще означава, че на практика е приключил със зимната селекия и други нови играчи ще бъдат привлечени, само ако си струва и са по-добри от настоящите такива в отбора.

Материалът Легенда на Спартак Варна: Нашият отбор ще го бъде е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.

Стожер в защитата на ?моряците“ цели 19 сезона и рекордьор по мачове в тяхната история – общо 530 официални, клубен рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен.

Днес Марев празнува 70-годишен юбилей и по този повод www.2shorte.com го потърси, за да се върне към приятни спомени от зеления килим.

Г-н Марев, как се запалихте по футбола?

– Като много деца по мое време и аз играех в махалата и училищния отбор. Когато бях на 8 или 9 години, с моя съученик Мишо Вълков, който вече беше отишъл един път в школата на Черно море, отидохме заедно на ?Тича“ и оттогава досега съм в Черно море.

Кои треньори Ви изграждаха като футболист?

– Те са трима и под тяхно ръководство играх в децата и юношите младша и старша възраст. Започнах първо при Атанас Аврамов-Кафето, после бях при Димитър Димитров-Клечо, а след това и при Терзистоев.

Кога влязохте в мъжкия тим?

– Това се случи, когато бях на 17 години. Треньор беше Георги Димитров-Червения, а тогава футболът се играеше освободено и без специални задачи, и се играеше заради самата игра. В Черно море бяха много добри футболисти и отборът имаше класа.

Как Ви приеха старите пушки?

– Ако трябва да бъда честен, аз никога не съм почувствал дискриминация и натиск от страна на старите, както и от тези, които вече бяха в тима. Учех се от тях, а благодарение на това, че с юношеския национален отбор бях изиграл много мачове, включително и в чужбина, бях натрупал самочувствие и опит. Впоследствие се развивах край по-опитните Стефан Богомилов, Абил Билялов, Здравко Митев, Тодор Великов и покойните вече Андрей Стоянов и Ино Тодоров. В тима бяха също Кеворк Тахмисян, Пламен Христов, Бог да го прости, и Дамян Георгиев, който беше изключителен талант. Взех нещо и от дошлите от ЦСКА Борис Станков и Христо Маринчев.

Кой беше първия Ви мач?

– Беше срещу Дунав Русе и завършихме 1:1 на ?Юрий Гагарин“. Вече играех като последен в защита, след като първоначално в детските и юношеските отбори ме пускаха като халф и десен бек. Одтясно в защита ме използваха и при юношите на България, но на един мач в Италия Тони Джеферски се контузи и се наложи да мина последен в отбрана. Така продължих да играя като либеро, защото тогава формацията бе по-различна.

Най-скъпите Ви победи?

– Тези над Левски, както и едната над ЦСКА, срещу който тогава като военни отбори нещата бяха предрешени в мачовете ни, но веднъж все пак ги бихме с гол на Дамян. Разбира се, успехите в дербито на Варна също са ми ценни. Един път спечелихме срещу Спартак с 3:0 и аз вкарах първия от двата си гола изобщо за Черно море.

Срещу кои нападатели Ви е било най-трудно?

– Те са от няколко поколения. Като започнем с покойните Петър Жеков, Петко Петков, Кирил Миланов и Павел Панов, и минем през Наско Сираков, и атомното трио на ЦСКА – Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов.

Любимите Ви партньори?

– В защитата на Черно море това са Иван Иванов, с който играехме заедно и в националния, Георги Жеков, Бог да го прости, Иван Андреев-Мирона и пред нас Тодор Атанасов-Барона, Мир на праха му. Всеки един от тях бе страхотен играч и можеше да стигне далеч във футбола, ако не гледаха по-леко на живота. В националния се разбирах с Цоньо Василев, Нека душата му почива в мир, и Ангел Рангелов, както и с Георги Велинов, който беше при нас в Черно море, преди да отиде в ЦСКА.

Какво Ви даде Черно море?

– Черно море ми даде всичко и ме направи човек, и аз съм щастлив, че сега съм сред децата на моя любим клуб, а по улиците още ме познават и хората ме спират да ме поздравят. Това ме топли и ми дава сили да съм още на ?Тича“. Радвам се също, че след като Черно море ми помогна в живота, се наложи и аз да му се отблагодаря. Защото имаше един сложен период през втората половина на 90-те години на миналия век, когато клубът бе на ръба на оцеляването, след като нямаше пари. Затова съм благодарен на хората около мен и футболистите, които ми помогнаха да спасим Черно море с волни пожертвования, за да го има Черно море и днес, и да постигне най-големите си успехи. Ето и Илиан Илиев е тук, и той никога няма да остави Черно море. Помня го като прохождаше в мъжете край мен, имаше безспорни качества, хъс и силен характер. Илиан е от онези, за които казваме, че се раждат черноморци, а не се създават.

Какво бихте казали на феновете на ?моряците“?

– Прегръщам ги всичките и им благодаря за подкрепата. Между тях се чувствам като свои и когато съм имал тежки моменти, те никога не са ме изоставяли и винаги са били до мен. Специални поздрави на Иван Михайлов, Кирчо, Илко Петров и всички други от фен клуба.

Какъв ще е Вашият тост на юбилея?

– Най-вече здраве, за мен, за семейството и близките, и за всички хора. Бих искал също да гледам и европейски мачове на Черно море на новия стадион ?Варна“, тъй като нашият град заслужава да има много силен отбор, който да играе редовно в Европа. На един такъв модерен стадион ще има нови реклами, ще дойдат телевизии, ще се провеждат мероприятия и ще гостуват големи клубове. Така интересът се засилва, и след като влизат нови средства, те ще повишават качеството на играчите, които ще идват тук, защото ще имат интерес да се развиват. Пораства ни работата, порастваме всички и това е пътят.

Материалът Тодор Марев на 70 пред Nostrabet: Черно море ми даде всичко е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.

На последния ден от летния трансферен прозорец – 2 септември, Лудогорец привлече 20-годишния бразилец, който пристигна под наем от Васко да Гама. Разградчани платиха 150 хиляди евро за услугите му до края на сезона, а за постоянен трансфер ще трябва да отделят 1.8 милиона евро.

Скаутските доклади от Бразилия оценяваха високо качествата му при пасовете, дрибъла, контрола над топката, ускорението му, баланса му, първото му докосване и далечните удари, но слабостите му в единоборствата пораждаха въпроси. Мнозина не разбираха защо Лудогорец се нуждае от още един бразилец на фланга, след като в отбора вече играят Рик Джонатан, Кайо Видал, Раи Насименто, родният национал Георги Русев и ветеранът Спас Делев. Освен това, контузеният Бърнард Текпетей скоро се очаква да се завърне на терена.

Временният треньор Захари Сираков даде на младия бразилец три шанса като резерва в мачовете срещу Крумовград (3:0), Славия (1:0) и Локомотив София (2:0), в които записа общо 48 минути игра. Маркус успя да отбележи още в дебюта си срещу Крумовград. На 25 септември той игра 16 минути срещу Славия Прага при загубата с 0:2, което бе и последният мач на Сираков начело. Под негово ръководство бразилецът не впечатли и се очакваше да си остане резерва.

След поражението от чехите, обаче, хърватският треньор Игор Йовичевич пое отбора. Неговите първи действия бяха насочени към укрепване на защитата, която дълги години бе ахилесовата пета на Лудогорец. Той промени тактическата схема от 4-2-3-1 на 4-1-4-1, като постави дефанзивен халф пред защитната линия. Йовичевич също така прецени качествата на играчите и даде шанс на Маркус, който не беше използван в първите два мача под негово ръководство.

Бразилецът, обаче, се наложи като титуляр след като Рик Джонатан, Кайо Видал и Георги Русев не оправдаха очакванията. В края на октомври бразилецът отбеляза два гола срещу ЦСКА 1948 (3:0) и се разписа срещу Хебър Пазарджик (3:0). Той беше и титуляр в мача с Атлетик Билбао (1:2) в Лига Европа, където вкара впечатляващ гол и си заслужи похвали дори от испанските медии.

Ерик демонстрира скорост и дрибъл, но изненада и с головия си нюх. Преди това той имаше едва един гол в бразилската Серия А за сезон и половина, а сега вече има 5 попадения в 11 мача за Лудогорец, като в пет от тях е бил титуляр. Показателно е, че Йовичевич успява да развие потенциала на своите играчи, а Маркус вече се утвърждава като ключова фигура в неговата схема. А откупуването на пълните му права от Васко да Гама вече изглежда само въпрос на време.

Роденият през 2004-а година бразилец наистина впечатлява за краткото си време в Разград, най-вече заради бързата си адаптация. Маркус може да играе и по двата фланга на нападението, като Йовичевич го използва основно отдясно, докато по лявото крило хърватинът залага на Рик Джонатан.

Както стана ясно, в момента Маркус играе в Лудогорец като преотстъпен от бразилския Васко да Гама, а договорът му за наем е до края на сезона. Фиксираната сума в договора между двата клуба за окончателното му привличане е 1.8 милиона евро – сума, която е напълно по възможностите на Лудогорец и няма да е изненада ?орлите“ да се възползват от нея още през зимата.

Ерик Маркус показва отлична резултатност в шампионата, като по голове го превъзхожда единствено Руан Крус, който има шест попадения в 13 мача. Маркус е с четири гола, а Рик Джонатан е с три. В същото време, швейцарският национал Квадво Дуа все още се предств доста под очакванията, като има на сметката си едва едно попадение в елита до момента.

Материалът Намери ли си Лудогорец новата бразилска перла? е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.

Иронично е, че и през 1993 година, и три декади по-късно, общо взето едни и същи са отговорни за емоциите на хората от улиците, малкото от стадионите и останалите от телевизионните екрани. Михайлов, Лечков, Костадинов… Но вече има и ?екстри“ – шефът на ПФЛ Атанас Караиванов, новият президент Георги Иванов – все квалифицирани и можещи фигури, с които футболът у нас ще пребъде. Кога – не е ясно, за никого и никъде. Знае се само, че старите муцуни и същевременно сиви кардинали на прокситата, правят всеки ноември паметен.

Какво се промени от 17 ноември 1993 година?

Ами на практика всичко. Героите тогава в момента са нещо като персона нон грата в родния футбол. След близо две декади управление, предшествани от две декади като футболисти, поколението на Лечков, Михайлов, Костадинов и останалите им съотборници е тотално компрометирано с максимум три-четири изключения (най-често лица, които са далеч от футбола). Триумфът в Париж чертае някои от най-красивите емоции в играта у нас за цялото ? 130-годишно съществуване. Страна, току-що излязла от социалистическия блок, сътворила подвизи във Франция и САЩ, върнала се с 4-то място от Мондиал. Звучи като приказка, но е факт за малко по-възрастните поколения, които все още си спомнят с умиление тези моменти от 90-те и ранния преход.

Какво се промени от 16 ноември 1993 година?

Ами на практика нищо. Главните заподозрени отпреди 367 дни в момента са във вид изгнание, но особен тип. Не такъв, какъвто подобава на нормално функционираща и европейска съдебна система. Само такъв, който ги държи леко встрани от футбола. Действат техните проксита, галениците на властта им в БФС в продължение на близо 20 години. Те са и новите ?екстри“ във футболната пирамида на България. Хора, битували години наред във Футболния съюз, обещали ?промяна“ на конгреса на БФС през месец март. Получи се подмяна, като дори и това не е толкова сигурно. Може би най-точният очерк на ситуацията отпреди година и сега си остава начинът, по който Георги Иванов се опита да каже думата ?неудовлетворение“. Феновете на футбола изпитаха дори повече преди месец, когато видяха един от най-срамните резултати – 0:5 от Северна Ирландия в Белфаст.

Хората дадоха своята оценка – нулев зрителски интерес в на теория почти решаващ мач за промоция. Софийската публика отдавна не вярва на празни приказки, но е време и в останалите градове в България да го разберат. А кой знае, не след дълго идва и 32-ата годишнина от ?Парк де Пренс“. Ноември изглежда предопределен за паметни събития.

Материалът Какво се промени за една година, а за тридесет и една? е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.

Отборите на ЦСКА и Стяуа си приличат по толкова много неща, че би било странно феновете им също да не споделят идентични ценности. Два клуба на армията от столицата със славна история и не чак толкова завидно моментно състояние.

Дори проблемите им са сходни и по едно и също време – 2016/2017 година, когато в София и Букурещ усилено се говори за „идентичност“. Но повече за това след малко.

ЦСКА иска да избегне неприятно дежавю

През 2004-а се заформя едно от най-здравите приятелства между агитки в историята на европейския футбол. Оттогава до ден днешен те често си гостуват за важни европейски мачове, организират приятелски турнири, подпомагат благотворителни акции и още, и още. Преди 10 години станахме свидетели на едно от най-масираните ултрас присъствия в сектор на чуждестранен отбор у нас. Феновете на ЦСКА и Стяуа отидоха заедно на мача на румънците срещу Лудогорец и създадоха страхотна атмосфера. Същата арена за неделя – Националният стадион „Васил Левски“ прие плейоф от Шампионска лига, който ще бъде запомнен с невиждана драма.

Първият мач в Букурещ беше завършил 1:0 за румънците. Вторият също вървеше под техен контрол, но гол на Вандерсон в 90-ата минута го прати в продължения. В самия им край пък вратарят Владислав Стоянов си изкара червен картон, а Лудогорец нямаше право на повече смени. Стигна се до дузпи, при които легендата на Динамо Букурещ (големия съперник на Стяуа) – Козмин Моци, сложи ръкавиците и застана на вратата. Защитникът при вече спасена от съперника дузпа успя на свой ред да отрази две и елиминира сънародниците си. Самият той вкара първия наказателен удар от „рулетката“. Иначе Моци освен голям дразнител за Стяуа, е такъв и за феновете на ЦСКА след редица красноречиви прояви през годините. Сега „армейската“ коалиция излиза и за да отмъсти за 2014-а. По трибуните битката отново ще е твърде неравностойна, но ултрасите се надяват този път и любимците им да спечелят.

Два отбора с името ЦСКА, два отбора Стяуа?!

Привържениците на тези два балкански гранда са виждали всичко – от незабравими европейски победи и вечна слава… до скандали и съдилища за собственото си име. През 2016 година се появи нов клуб, уж създаден от феновете и за феновете, чиято сякаш единствена цел е да пречи на ЦСКА. „Червените“ платиха над 12 милиона лева по стари задължения, откупиха активите и пасивите на старото дружество, бяха признати от международните съдилища, а сега и правят мащабна реконструкция на историческия храм – стадион „Българска армия“. А един частен проект от село Бистрица, който е брандирал в червено стадиона на Бистришките тигри, ползва същите свещени четири букви в комбинация с годината на създаването на 31-кратния шампион за име. „Булгаристан“, биха си казали някои. Ала в Румъния е същото!

През следващата 2017 година Министерството на вътрешните работи осъди Стяуа, че румънската армия е законният собственик на логото, цветовете, отличията и името на клуба. Делото беше спечелено, а Изпълнителният комитет на Румънската футболна федерация промени името на ФКСБ. Създаде се ЧСА Стяуа Букурещ, който обаче няма право да влезе в местната първа лига, защото е държавен отбор. От УЕФА обявиха, че въпросният втори клуб няма как да участва в международните турнири и на практика към момента футболистите му ритат за здраве.

За разлика от случая с ЦСКА – тук разцепление в публиката имаше. Масовката е зад ФКСБ, но сериозна част от ултрасите е зад ЧСА във втора лига. На практика, Вълшебната звезда изпадна в по-неприятна ситуация от столичния гранд, където феновете са единни и това си личи от мачовете на проекта ЦСКА 1948, където публика липсва. А няма и аргументи за такава…

Румънски викове срещу БФС

През пролетта Лудогорец игра с въпросния ЧСА Стяуа Букурещ (2:3) и в Разград пристигнаха привърженици на госта. Те скандираха популярни рефрени на родния ЦСКА, а викове се чуха и срещу Българския футболен съюз. В рамките на същия сезон „стелисти“ имаше и на мачовете между българските „армейци“ и Сепси, които бяха злощастно загубени.

В неделя предстои да разберем какво са ни приготвили ултрасите на двата столични гранда – родни и румънски, в подкрепа на отборите със звезда на емблемата и армейски корени. През новия век съдбата често си прави лоша шега с тях, но те крачат рамо до рамо срещу неправдата, законите на модерния футбол, федерациите и какво ли още не.

Материалът 20 години брат за брата: ЦСКА, Стяуа, армейската чест и вълшебната звезда е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.

Бившият български национал не пропусна да коментира и темата за ситуацията на мъжката ни гарнитура, пожелавайки успех на ?лъвовете“ срещу Беларус. Загорчич обаче не пропусна да изтъкне, че от години големите клубове не мислят по никакъв начин за своите школи и това рефлектира върху целия роден футбол.

Здравейте, господин Загорчич! Намираме се в пауза за националните тимове. В добър момент ли дойде тя за Славия?

– По принцип паузите за национални отбори са особено време, тъй като предишните пъти имахме доста национали. Сега са по-малко, така че имаме по-пълноценен тренировъчен режим и това е много важно за футболистите. В изминалите случаи имахме по 10-11 човека, които са с националните тимове, което създаваше проблем за клуба. Победата срещу Локо Пловдив беше от голямо значение за самочувствието.

Именно това ли създава най-големи проблеми за Вас след подобни паузи за международни мачове?

– Да, абсолютно. За нас беше най-големият проблем, че футболистите нямаха време за възстановяване. Винаги започваме с първия мач за кръга и това затрудни много ситуацията. Оттам идваха контузиите също. Нядяваме се, че БФС вече ще внимава за тези неща и ще ги съобразява, защото в много случаи имаме по 10 национали в различните възрасти на България. Някои играчи се връщат в отбора в сряда-четвъртък и не е нормално първият мач след паузата да е в петък.

В последните кръгове стабилизирахте представянето си у дома. Успокоиха ли се нещата след слабата серия от резултати преди това?

– Ние си тренираме нормално, нямаше напрежение, но когато липсват много играчи по време на паузите се нарушава напълно тренировъчният ритъм – това, за което си говорихме преди малко. Надявам се, че след като сега имаме по-малко национали, то ще изглеждаме по-различно, ще си вземем точките и ще се целим в победа във всеки дуел.

Виждаме, че навън все още тимът не успява съвсем да наложи волята си. На младостта ли отдавате тези трудности?

– Не толкова на младостта. Доволен съм от всички играчи как се справят, но факторът липса на почивка пречи. Нямаме много голям избор, за да правим промени в тима, така че оттам идват доста проблеми.

В последно време имаше доста недоволство и от Ваша страна в посока клубното ръководство. Изгладиха ли се тези търкания, или няма промяна?

– Не искам да коментирам тези неща. Не искам да изразявам мнение. Казаха нещата, които най-много ни касаят – става дума главно за ситуацията около паузата за националните тимове. Отново повтарям – умората при играчите се отразява в най-голяма степен за лошите резултати.

Девети сте в класирането за момента. Място в осмицата ли е основният приоритет до края на редовния сезон?

– Ще се опитаме да спечелим всички мачове до края на полусезона, винаги играем за победа. Дали се получат непременно винаги нещата е друг въпрос.

Започнахте с победа за купата, където традиционно обичате да стигате до късните фази. Отново ли се надявате на нещо подобно?

– Разбира се. Аз съм оптимист, дори и за този мач с Черно море, който ще е много тежък. За нас няма лесни мачове, но просто трябва да излезем, да се раздадем на 100% и ако нещата се получат, всички ще са доволни в клуба и ще чакаме с нетърпение следващия кръг в турнира.

Как оценявате развитието на младите играчи в отбора? Виждаме, че доста от тях се наложиха в първия отбор вече..

– Аз съм абсолютно доволен от всички. Раздават се максимално на тренировка и в мачовете. Имаме много добри играчи, не само Чунг. Излизат много състезатели от школата. Всички получават шанс за изява и в даден момент се надяваме и вярваме, че повечето ще станат и титуляри.

Да поговорим и за националния тим. Предстои важен мач срещу Беларус. Какви са Ви очакванията?

– Много ми се иска да спечелим този мач, защото е важно за българския футбол. Истината е, че изборът на националния селекционер изобщо не е голям. Играят твърде много чужденци в българското първенство и това рефлектира върху представянето на националния отбор. Стискам палци за нова победа сега.

От години се сменят селекционери всяка година. Според Вас, дали ако един доказан специалист като Илиан Илиев не успее да постигне трайно подобрение в резултати, то това ще накара обществеността по-сериозно да се замисли, че не треньорите са проблемът?

– По принцип сме закъсняли много, защото трябваше отдавна да се погледне към школите, където е най-сериозният проблем. За мен е странно, имаме много отбори, които редовно излизат на терена без нито един български футболист. Това просто не е нормално, все пак играем в българското първенство. Не съм съгласен с подобна политика, каквато се вижда в повечето клубове.

Сбъркани ли са приоритетите, тъй като виждаме, че дори и малките тимове разчитат на много чужденци?

– Разбира се. Ще стане всичко само, ако работят активно школите на всички отбори с цел производство на силни играчи. Във водещите отбори виждаме, че амбициите са други и за младите, които излизат от школата, е ясно, че те няма да имат възможност да влязат в първия отбор на клуба, в който толкова години са тренирали и който обичат.

Демотивиращо ли действа това?

– Да, при това много демотивиращо. Не се дава възможност на тези деца да сбъднат голямото си желание и да излязат с фланелката на клуба, който обичат. Обикновено тези момчета след това отиват в други клубове и някак не показват същата мотивация, каквато биха показали в родния си клуб. Това е много сериозен проблем.

Липсват ли и модели на подражание за децата в днешно време?

– Със сигурност, няма такива големи футболисти вече в българския футбол. Това е проблем, за който трябваше да започнем да мислим много по-рано. Надявам се, че ще се оправят нещата. Имаме сериозно изоставане по отношение на инфраструктурата и това е причина да сме назад, в сравнение с европейския футбол. Трябва лека-полека хората, които управляват клубовете, да инвестират средства и да акцентират върху юношеските школи.

Материалът Златомир Загорчич пред Nostrabet: Големите клубове убиват мечтите на младите футболисти у нас е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.

Но ситуацията на ?Лаута“ започва да кристализира и добива много мащабни и плашещи размери. Дори капитанът Димитър Илиев направи едно-две изказвания, в които личеше притеснението му за бъдещото на ?железничарите“. Илиев, като истински капитан, почти никога не си е позволявал да подхвърля съмнения са положението в Локо – дори в най-тежките моменти. Сега обаче изглежда, че нещата никак не са добре и е въпрос на време да се стигне до патова ситуация. Може би дори още през зимата.

До края на есенния дял остават едни броени 6-7 мача за всички отбори. Някои очакват паузата с огромно нетърпение, тъй като желаят да подсилят отбора си. За други не предстои никаква почивка заради европейските им ангажименти. При трети ситуацията е сравнително спокойна и се гледа само средносрочната перспектива – два-три мача напред. За четвъртите, които са и най-голямата група отбори, предстои нелека зима с множество съдбовни решения. Именно в тази прослойка попада Локо Пловдив.

Вместо ?черно-белите“ да се радват на приличен полусезон, с постоянен наставник, и да чакат поредния новопостроен сектор на стадиона си, ще милеят за една по-топла и бяла Коледа. Такава, която да им донесе подарък нов собственик. Дали с модел ?бащица“, кръг от бизнесмени/фирми или фенско сдружение с възможности – няма никакво значение. Мъглата трябва да се вдигне, ако клубът иска да продължи функционирането си.?

Нито Крушарски при втория си престой, нито нехаещият Адам Сотков успяха да спрат бавното изграждане на Локомотив като нормален европейски клуб. ?Черно-белите“ устояха на далеч по-тежки предизвикателства от съдбата. А в последните 15-20 години тя им взе немалко. Пловдивчани изстрадаха периодите на Галя Топалова, Коко Динев и Веселин Марешки, които до известна степен приличат на сегашната ситуация на ?Лаута“. Неведнъж и дваж в годините назад ?смърфовете“ посрещаха със свити сърца коледно-новогодишните празници – заради хора като Топалова, Динев и Марешки. Именно Марешки бе обещал трибуна Бесика на феновете на Локо. Коко им обеща ?само“ силен отбор, а Топалова чист финансово клуб и без задължения. Нищо от това не стана, не и под ръководството на заявилите го. Но Локомотив успя и пребъде.

?Черно-бялата“ идея винаги се вдигаше от пепелта, въпреки че доста хора я завличаха в грешния коловоз. Локомотив-ът сменяше стрелката в най-виталните моменти и влизаше в релси, докато не дойде следващият ?спасител“. Историята показва, че именно най-големите спасители и оправячи на Локомотив се оказаха неговите поробители. Такъв е и Крушарски с действията си в последните месеци. Обечен името му да се споменава с неприязън и само с черни краски.

Материалът А се усеща все едно сме при Галя Топалова или Коко Динев… е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.

След заслужените хвалебствия за продукциите и резултатите на Левски в повечето мачове от първото завъртане на първенството, нека потърсим и причините, заради които се стигна до този спад.

Връщайки се към представянето на ?сините“ в последните им три загубени двубоя, бих искал да припомня, че не всички футболисти влязоха равномерно в първенството, тъй като имаше закъснели или контузени по време на лятната подготоввка.

Тогава се минава през определен етап и ако не направиш пълноценна подготовка, рано или късно имаш проблеми. Защото, за да създадеш един силен тим, който например в 10 мача да изиграе осем добри, един посредствен и един слаб, трябва да имаш добра физическа и игрова подготовка. Тоест, да изградиш основата и постепенно да се опитваш да надграждаш.

Вижте обаче при Левски какво се получи. Кристиан Макун закъсня за подготвителния период, Мустафа Сангаре също имаши проблеми, както и Асен Митков, Джавад Ел Джемили и други. Едва започнал сезона, тежка травма извади от строя и Фабио Лима, който впоследствие отново влезе в лазарета.

Тези контузии са плод или на една лоша подготовка или си ги имал и преди, и след като са ти се отразили, не си бил толкова ефективен в тренировките преди сезона и нямаш досатъчно добра физическа база.

А във футбола се знае, че една добра предсезонна подготовка осигурява трайност в развитието, както при една кола – ако си заредил целия резервоар, ще изкараш по-дълго време на пътя, но ако си заредил по-малко и времето ще е по-ограничено.

Другото при Левски е, че психологически още не може да намери себе си като колектив, защото всички играчи са с различни характери, манталитет, култура и религия, тъй като освен християни, има и католици и мюсюлмани, и неслучайно големите отбори по света работят върху това.

Специално внимание бих искал да обърна на халф-бековете Алдаир и Майкон, които иначе хубаво се включват много напред, но има един футболен закон – бързо в атака и бързо в защита. Двамата добре циркулират в тези 100 метра между двете аутлинии, но невинаги добре отиграват и центрират, и като направат пет такива спринта, при тях идва умората и те не се връщат бързо назад.

По този начин се натоварват централните защитници, които са бавни и тромави, защото, ако Алдаир и Майкон се прибират бързо, стават петима в защита и не би трябвало да има проблеми.

Но, когато не го правят, се оголват зони в средата на терена и след като съперниците на Левски се възползват от разредените пространства, му вкарват голове.

Прави впечатление също, че в най-предни позици, въпреки че Мустафа Сангаре и Алекс Колев придават височина на атаката, когато получават удобни пасове и центрирания, не са ефективни.

Сангаре, който по принцип е бил ляво крило, а не таран, трудно играе с глава. Той вкара два пъти с нея в Бистрица, но изпуска далеч повече ситуации да се разпише – само срещу Берое бяха три.

Колев пък бяга на моменти от върха на атаката, връща се назад и участва в разиграванията, а неговата задача е да стои отпред и да вкрава голове.

Като че ли обаче най-големия проблем е в средната линия, в която липсва човек със свежи хрумвания, който да дава идеи и креативност.

Топката започва да се разиграва, отива до тъча, връща се на централните заащитници, отива до другия тъч, минава през средата на терена и пак се връща назад.

По този начин няма бързина, изненада и тормозене на защитата на противника, и през цялото време, докато Левски разиграва кълбото и го върти отзад и в средата на терена, съперниците си почиват, възстановяват се и успяват да се прегрупират.

Ако обаче се налага да обобщим, в последните три срещи Левски допусна грешки, които са поправими, а и нека припомня, че в един шампионатен сезон всеки отбор преминава през възходи и падения.

И най-важното е, когато имаш слаби периоди, те да не ти попречат да изпълниш високите си цели, които за Левски този сезон са място сред първите три и класиране за Европа.

Материалът Спадът не може да отклони Левски от верния път е публикуван за пръв път на www.2shorte.com.