Байерн Мюнхен изкара, може би, най-трудната си седмица от началото на сезона и я премина с успех, макар и с не най-убедителното си представяне. Баварците изиграха приличен мач в Глазгоу миналата сряда, когато победиха Селтик с 2:1 в първия мач от плейофите за Шампионската лига. Те се пребориха, но не се пречупиха в Леверкузен миналия уикенд, оцелявайки след нулево равенство, което запази преднината им от осем точки на върха в Бундеслигата. И след обезсърчаващо представяне на ?Алианц Арена“, те си свършиха работата срещу Селтик, благодарение на късния изравнителен гол в 94-ата минута на Алфонсо Дейвис.
Дали, обаче Байерн не можеше да се представи и много по-добре? Въпросът, който преследва баварците на Венсан Компани през този сезон, е прост: ?Колко добри са те наистина?“.
Бундеслигата не показва напълно ситуацията, формата на отбора в Шампионската лига не е така бедителна, а ранното отпадане от Купата на Германия, макар и от Леверкузен, няма смисъл да се коментира. Байерн изглежда двулик през тази кампания – в един момент виждаме отбор, а след това и такъв, който потъна безследно в Ротердам, губейки с 0:3 от Фейенорд. Ако видим отново слабото представяне срещу Селтик от втория мач срещу Леверкузен в 1/8-финала на ШЛ, това ще означава край на участието им в турнира.
Но това беше един странен сезон до момента, но, ако погледнем цялостната картина, можем да кажем, че късметът е с Компани. Байерн е на път да си върне титлата в Бундеслигата, след като завърши трети миналата година и това ще се приеме като голяма стъпка в правилната посока. Клубът изглежда по-щастлив, по-смирен и по-здрав, а индивидуалните елементи в този отбор са значително подобрени.
И все пак баварците остават крехки. Беше поразително, например, че след като изложи на покаж уязвимостта на Байерн към контраатака и всякакъв вид преход, Селтик запази тази заплаха до края на мача и в крайна сметка отбеляза гола си с ефективна контрапреса (и след серия от груби грешки в защитата).
Показателна беше и атмосферата на ?Алианц Арена“, след като Николас Кюн реализира попадението. Не беше толкова отдавна, когато феновете на Байерн се чувстваха спокойни, че у дома в мач срещу отбор със сравнително оскъдни ресурси на Селтик, постигането на положителен резултат никога няма да бъде проблем.
В студената вторник вечер, обаче това спокойствие тотално липсваше. Голът на Кюн изравни общия резултат до 2:2 и Байерн изглеждаше сериозно разклатен. Дори, когато държаха топката дълбоко в зоните за атака, имаше осезаемо напрежение, сякаш играчите и феновете вече четяха утрешните негативни заглавия. Във въздуха се усещаше чувство на обреченост, което всъщност е чуждо за този стадион. Липсваше я аурата на ?Алианц Арена“, която буквално задушаваше съперниците. Това, че Дейвис успя да реализира решаващия гол, спестявайки на публиката още половин час на студа, беше много важен момент за Байерн. И все пак не беше особено успокояващо.
Сега идва въпросът какво трябва да се промени, ако баварците искат да продължат по-далеч от 1/8-финалите в Шампионската лига?
Стабилността в транзицията си остава проблем още преди идването на Компани. Когато Байерн загуби притежанието, отборите, способни да движат топката бързо и по фланговете, могат да наранят лесно германците. В рамките на първите 15 минути срещу Селтик отборът на Брендън Роджърс създаде три шанса, всичките от този вид ситуация.
В нападение Байерн трябва да е по-бърз и далеч по-прецизен с топката. Независимо дали става дума за проблем с увереността или с тактиката, твърде често нападателят, в повечето случаи Хари Кейн, остава сам, заобиколен от двама или трима защитници. Това се видя и при равенството с Леверкузен на ?БайАрена“, когато нападенията, водени от Майкъл Олисе или Кингсли Коман, завършваха със загуба на офанзивна инерция.
Трудно е да си представим как Байерн ще се подобри бързо за следващите сблъсъци с ?аспирините“. По същия начин баварците трябва да подобрят комбинациите в атаката и играта с едно докосване, когато се играе дълбоко в половината на противника, за да пробият защитата.
Дали ключът към това е Хари Кейн и Джамал Мусиала да играят по-близо един до друг? По подобие на връзката, която Кейн някога имаше с Деле Али в Тотнъм Хотспър. Дали отговорът е да се намали пространството между атакуващите компоненти като цяло, като се има предвид колко несвързани изглеждат на моменти? Или просто да се надяваме, че тези атакуващите футболисти ще възвърнат формата наведнъж? Вероятно и трите. Мусиала в момента не е съвсем познатия ни Мусиала. Кейн не е съвсем същия Кейн. Серж Гнабри отново избледня, след като започна сезона толкова положително.
Кейн трябваше да бъде изваден, по-скоро като предпазна мярка, на полувремето, което беше в основата на проблемите ва баварците след почивката. Йосип Станишич трябва да се реинтегрира след дълготрайна контузия и естествено беше несигурен с и без топка. Йозуа Кимих и Леон Горецка не работят успешно заедно в халфовата линия и няма да едва ли ще ги видим на терена заедно отново скоро.
Каквито и колкото да са проблемите в Байерн, не трябва да забравяме, че това е едва първия сезон на Компани начело. Би било нечестно да го съдим толкова тежко и толкова скоро. Като цяло, таза кампания е положителна за баварците. Да, не по начин, който ще донесе нови рекорди, но по начин, който да даде началото на нова епоха. И все пак, този сезон подобрение спрямо миналия.
Байерн загуби нещо през последните няколко седмици. Това се случи тихо, без никой наистина да забележи, и заплашва класирането им за последните фази на Шампионската лига. Това трябва да се промени. Този отбор се нуждае да си повярва, да си вдигне егото, но и да бъде по-сплотен. И то бързо.
Използвана информация за материала: Себастиан Стафорд-Блур, The Athletic
