Може би, нито един клуб не е пленник на миналото си толкова, колкото Ливърпул, където привържениците гледат към богатата му история за улики, които да подскажат как може да изглежда бъдещето.
В последните години мениджърите на отбора получат сериозен шанс да се докажат на ?Анфийлд“ и това е така, защото историята на клуба показва, че на Бил Шенкли са му отнели два пълни сезона, за да излезе от старата втора дивизия, преди да спечели висшия ешелон няколко години по-късно. Това беше различна ера, когато футболът не беше подложен на ежедневни анализи и критики, а а и никой не знае как Шенкли би реагира на подобен натиск.
И все пак, той остава икона, като Боб Пейсли, като феновете си спомнят, че му бяха необходими два сезона, за да спечели първия си голям трофей, преди да се превърне в най-успешния мениджър на Ливърпул. От 1990-а година нататък темата за търпението продължава при повечето от треньорите на Ливърпул, докато Юрген Клоп не донесе титлата от Висшата лига 30 години по-късно.
Дори първият от тях, Греъм Сунес, по собствените му думи, се е бил вкопчил твърде много в работата си в първите 18 месеца. След това на Рой Еванс му се даде шанс да доближи Ливърпул до Манчестър Юнайтед, но отборът му капитулира в последните месеци на сезон 1996/1997, докато Жерар Улие получи една година отсрочка, преди отборът да започне да печели купи. И кой може да забрави какво се случи през първата година на Рафа Бенитес начело? Ливърпул завърши пети този сезон, на 37 точки зад шампиона Челси, но по някакъв начин спечели Шампионската лига.
Въпросът е, че мениджърите на Ливърпул са имали наистина гръб зад себе си, докато феновете нетърпеливо чакат да видят напредък. Това е една от причините, поради които настроението при Клоп все още беше оптимистично, въпреки липсата на големи трофеи в първите му три сезона.
И все пак, Арне Слот е на поста си по-малко от пет месеца, след като пое щафетата от Клоп, а Ливърпул е на върха както във Висшата лига, така и в обновената Шампионска лига. Само Джо Фейгън и Кени Далглиш успяха да спечелят титлата в първенството още в първия си сезон като мениджъри на тима. Може ли сега Слот да направи същото?
Лесно се забравя, но преди осем години Ливърпул успя да приключи месец ноември на върха на таблицата, но в крайна сметка завършиха четвърти. Това, обаче, не беше възприето много тежко, защото все още беше началото на ерата на Клоп. През сезон 2015/2016 Ливърпул беше десети, когато германецът застана начело и завърши осми. През лятото той използва добре трансферния пазар, привличайки играчи като Садио Мане и Джорджиньо Вайнадум. И все пак, през сезон 2016/2017 Клоп също беше въвлечен в това да даде отговор на спечелената от Лестър Сити титла предишната година. Изведнъж всички топ отбори се хвърлиха на трансферния пазар, за да се надпреварват за върха. В крайна сметка Челси наследи Лестър като шампион.
Настоящият сезон е нещо малко по-различно. Изкачването на Астън Вила в Топ 4 трябваше да даде на амбициозните клубове като Нюкасъл Юнайтед и Тотнъм Хотспър, известна вяра, че могат да направят същото, но това не изглежда да се е случило. Междувременно, Манчестър Сити и Арсенал, първи и втори в последните две години, изпитват трудности с контузии. Нещо, което спъваше Ливърпул под ръководството на Клоп.
Разбираемо е, че Сити продължава да бъде фаворит за титлата, защото това е, което те правят винаги, с изключение на сезон 2019/2020, когато Ливърпул ги изпревари много рано и ускори без да спира.
Новината, че Хосеп Гуардиола подписа нов договор със Сити едва ли е голяма изненада за някого. Но, преди международната пауза и след поредните поражения в Лигата за Сити, Ливърпул беше определян като фаворит от някои букмейкъри. Подписването на новия контракт от страна на испанеца, обаче, върна нещата в нормалното си русло. Интересно е, че все пак Opta правят отбора на Слот фаворит с 58,3 процента шанс за спечелване на титлата, в сравнение с 38% шанс за Сити. Но това са само цифри и не те печелят трофеите.
Ако Сити изостанат от мърсисайдци, могат ли да се върнат, особено след като Гуардиола сега остава? Разбира се, че да. Пример за това е и миналия сезон, когато Ливърпул беше начело през април с осем оставащи мача. Когато започнаха да им привършват силите, Сити се нахвърли и открадна златните медали. Трябва да кажем, обаче, че Слот наследи много по-добър Ливърпул за разлика от Клоп и може да не му трябва същото време, за да усети от успеха.
При всеки нов мениджър на ?Анфийлд“ се усещаше, че всичко все едно започва от нулата. Но това беше главно заради играчите, които бяха на разположение на мениджъра. В момента изглежда така сякаш Слот не изпитва подобен натиск, отборът е по-организиран, а представянето на индивидуални играчи също се подобри, особено на Райън Гравенберх, Коди Гакпо и Луис Диас.
Не трябва да подценяваме и друг фактор. Клоп беше мениджър на отбора. Той отговаряше за всичко – тренировки, подготовка за мач, преговори с играчи и трансфери. Слот всъщност е само треньор, а Ричард Хюз е спортен директор и отговаря за всички проблеми, които не са свързани чисто футболно на терена. Това може даде на Ливърпул по-голям шанс да постигне успех не само в краткосрочен, но и дългосрочен план.
11 различни мениджъри са печелили титлата от създаването на дивизията през 1992-а година. Петима от тях – Арсен Венгер, Жозе Моуриньо, Карло Анчелоти, Мануел Пелегрини и Антонио Конте направиха това в първия си сезон във Висшата лига.
Само, защото Клоп не се присъедини към тях, това не означава, че Слот не може, особено, когато е в по-добра позиция. С мачове срещу Реал Мадрид, Манчестър Сити, Нюкасъл Юнайтед и Евертън, които следват след Саутхемптън тази неделя, със сигурност скоро ще можем да отсъдим по-трезво дали наистина Слот и Ливърпул могат да направят нещо историческо. Нещо, което не се е случвало в историята на този клуб.
Използвана информация за материала: Саймън Хюс, The Athletic
